"Не си струва да се живее живот в неведение" Аристотел

понеделник, 23 август 2010 г.

Инструкция за работа с програмата ТПЛАН / TPLAN на доц. Т.Костадинов

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

T P L A N
И Н С Т Р У К Ц И Я


за работа с пакета приложни програми за автоматизирана обработка на измерванията за геодезически мрежи и гедезически снимки



Общи положения. Структура на пакета
----------------------------------------

Програмният пакет TPLAN се състои от програмно меню и четири основни части. Първата част включва програмни модули предназначена за подготовка на данните от полските измервания, проверка на стойностите им в допустимите за тях области, сортировки, обединяване по групи и други манипу- лации с непосредствено измерените величини с цел да се създадат
входните файлове за основните програми - за обработка на планови мрежи, за обработка на нивелачни мрежи и за обработка на геодезически снимки в подходящ за целта формат.
Втората част включва пограмни модули за обработка на планови мрежи
и текстов редактор за редактиране и отпечатване на входните и листинговите файлове свързани с тези модули. Третата част включва пограмни модули за обработка на нивелачни мрежи и текстов редактор за редактиране и отпечатване на входните и листинговите файлове свързани с тези модули. Четвъртата част включва пограмни модули за обработка на геодезически снимки, създаване на файлове за графичната система Acstre и възможности за редактиране и отпечатване на файловете, използвани в тази част.

Програмно меню на T P L A N

Програмно меню на T P L A N e написано на езика Си и се управлява от драйвер с име Taskm, който предварително се зарежда в паметта чрез изписване на името му или като се включи в autoexec.bat.
При зареждането на 'taskm' на екрана се изписва съобщението

Task Manager: (c) V1.0 1990,

a при условие, че драйверът е вече зареден

TskManager: Allready installed.

Драйверът 'taskm' остава резидентен в паметта и следователно се
зарежда еднократно след включването на компютъра.

Програмният пакет работи с текстови и бинарни файлове. Бинарните файлове са недостъпни за потребителя и имат разширение '.TMP'. Текстовите файлове са разделени в две основни групи. Първата група включва файловете, които трайно се съхраняват. Имената на тези файлове
се именоват с кода на обекта (подходящо избран от потребителя) и разширение което се поставя служебно от програмата меню. Структурата на тези файлове подробно се описва в разделите на програмното меню, където те се срещат за първи път. Втората група текстови файлове са временни. Те се създават от програмните модули и се съхраняват до следващото изпълнение на модула. Всеки програмен модул създава файл с име името на модула и разширение '.lis'. Тези файлове съшо могат да се манипулират с текстовия редактор. Листинговите файлове (файловете с разширение '.lis') не се описват подробно тъй като те са разбираеми за всеки инженер
геодезист. Програмният пакет се стартира с името на пакета - TPLAN.
След стартирането на пакета програмата меню задава въпроса

T P L A N
==========================================================================
=========================================================================
Кодово име на обекта: vitocha ===========================================================================

Кодовото име на обекта се избира и задава от потребителя. То може да съдържа латински букви и арабски цифри като задължително започва и завършва с буква. Броят на символите не трябва да бъде по голям от 7. Кодовите имена на подобектите се образуват като към кодовото име на
обекта се добави една цифра(0,1,2,3,4,5,6,7,8 или 9). Следователно последния символ в кодовото име на подобекта задължително е цифра. В този случай броят на символите в кодовото име на подобекта могат да бъдат 8. Ако няма да има подобекти то и кодовото име на обекта може да бъде от 8 символа като задължително първия и последния символ са букви (на латиница). Понятието подобект е условно. Например файлофете с кодово име vitocha0 moгат да съдържат информацията за триангулачнната мрежа, vitocha1 - второстепенната полигонова мрежа, vitocha3 - третостепената, а vitochha4, vitocha5 и vitocha6 информацията за подробната снимка.
След въвеждането на кодовото име на обекта (подобекта) на екрана се изписва Главното меню:

----------------------------------------------------------------------
ГЛАВНО МЕНЮ

У Избор на обект:
Подготовка на данни
Обработка на планова мрежи
Обработка на нивелачна мрежи
Обработка на геодезическа снимка
DOS команда
ESC - Край
----------------------------------------------------------------------

II. ФУНКЦИИ НА ГЛАВНОТО МЕНЮ

1. Избор на обект: Функцията избор на обект дава възможност да се смени, избере нов обект за обработка без да се излиза и стартира наново програмния пакет.
2. Следващите четири функции препращат към основните подменюта, съответствуващи на четирите основни части на програмния пакет.
3. Функцията DOS дава възможност да се изпълни произволна команда
без да се излиза от TPLAN.
4. Функцията ESC изпълнена от главното меню връща в DOS, a изпъл-
нена от поменютата връща в главното меню.





III. ПОДГОТОВКА НА ДАННИ

Частта " Подготовка на данни " се управлява от едноименното подменю, което се активираа от главното меню и има вида:

---------------------------------------------------------------------
Подготовка на данни

Pe2 vitocha.kor - координати на точки
Pe2 vitocha.dpi - данни от полски измервания
Transf - въвеждане на данни от GRE(ел.карнет)
Pe2 vitocha.gre - редактиране на данните от GRE
Fowf - Формиране на файлове за следв. части
Pe2 fowf.lis - визуализация на листинговия файл
---------------------------------------------------------------------

Първата команда на подменюто отваря файла за координатите на точките от геодезическата основа на обект - триангулаци, полигонометрия и други. Името на файла се формира от кодовото име на обекта и разширението '.kor'. В описанието е използван редактора Pe2, но по желание на потребителя може да бъде включен и друг редактор ,който има същият формат на представяне и запис на данните. Файла с разширение '.kor' има следната структура:

а) На първият ред (запис) се записва името на обекта. За разлика от кодовото име името на обекта може да бъде и на кирилица.
Най-общо казано на първият ред потребителя може да запише каквото иска и както си иска. Първият ред на всички текстови файлове съдържа посочената по-горе информация - името на обекта.

б) На втория ред стои подсказка за съдържанието на колоните в следващите записи, а то е:

- номер на точката - до 6 цифри;
- клас на точката (по планово полжение - X и Y);
- абцисата X на точката (до 6 цифри пред дес.точка) ;
- ординатата Y на точката (до 6 цифри пред дес.точка) ;
- клас на точката като репер (по височина - H );
- надморска височина на точката - Н;
- средната квадратна грешка на точката по X - Mx :
- средната квадратна грешка на точката по Y - My :
- коефициента на корелация между X и Y - Rxy :
- средната квадратна грешка на точката по Н - Mh :

Потребителя въвежда (записва) във файла само информацията за дадените точки с помощта на текстовия редактор. При въвеждането на тази информация трябва да се спазват следните правила:
- ако координатите X и Y не съществуват, за класа и координатите се записват нули ;
- ако котата е нула то за класа на репера и надморската височина се зписват също нули ;
- за Мx, My, Rxy и Mh на дадените точки също се записват нули;

ВНИМАНИЕ !!!!!!! - първият ред от така описаната информация
за координатите (първият ред след подсказката) съдържа специална информация. Съдържанието на тази информация е следното:
- на мястото на номера на точката се записва координатната система - 1970 или 1950 ;
- На мястото на класа (по планово положение) се записва номера на зоната в която се намират точките. Номера на зоната съвпада с първата цифра от номенклатурния номер на милионния картен лист. За координатна система 1950г. номера на зоната е без значение. Координатната система и зоната се поставят нули при локални координатни системи. Когато координатната система и зоната са зададени корекцията за проекцията и надморската височина се нанасят от програмата.
- В позициите за X, Y и H се записват редукционни числа -кръгли стойности с които се редуцират координатите. Редукционните числа трябва да бъдат по-малки от най-малката съответна координата в обекта. За надморската височина редукционното число може да бъде нула. Редукционните числа за X и Y също могат да бъдат нули но когато се задават пълните координати (6 цифри пред дес. точка) е желателно редукционните числа да бъдат зададени.
- в останалите колони на този ред се записват нули ;
Номерата на точките от геодезическата основа са 6 или 5 цифрени от които 2(1) цифри(а) са за код и 4 за номер. Кодовете са както следва:
а) при 6 цифри от които 2 за код:

- 10 за триангулачна точка (пример 100022 за тт22);
- 11 за полигонова точка (пример 110022 за пт22);
- 12 за осова точка (пример 120022 за от22);
- 13 за латова точка (пример 130022 за лт22);
- 14 за свалена т. точка (пример 140022 за тт22а);
- 15 за свалена т. точка (пример 140022 за тт22б);
б) при 5 цифри от които 1 за код:
- 1 за помощни точки (пример 10022 за 22а)
- 2 за помощни точки (пример 20022 за 22б)
- 3 за помощни точки (пример 30022 за 22в)
- 4 за помощни точки (пример 40022 за 22г)
- 5 за помощни точки (пример 50022 за 22д)
- 6 за помощни точки (пример 60022 за 22е)
- 7 за помощни точки (пример 70022 за 22ж)
- 8 за помощни точки (пример 80022 за 22з)
- 9 за помощни точки (пример 90022 за 22и)
в) при 4 цифри се приема, че точката не е кодиранна. Примерно подробните геодезически точки не се кодират и номерата им трябва да бъдат от 1 до 25000. По желание на потребителя кодировката може да бъде и друга. Файла с координатите на геодезическата основа програмно се актуализира и допълва при обработката на плановите и височинните мрежи на обекта. Втората команда [Pe2 vitocha.dpi] на подменюто отваря файла за данните от полските измервания. Съдържанието на файла се подсказва от неговото разширение - '.dpi'(данни от полските измервания).
Структурата на файла е следната:
- првият ред е за името на обекта
- вторият запис съдържа параметрите за точността на измерване на точките от геодезическата основа. Те са: - клас на мрежата, средна квадратна грешка за посока в [cc], три константи за точноста на далекоммера с който се изчислява грешката в измерените дължини по формулата
Ms= c1[mm]+c2*S[km]+c3*sqr(S[m]), точност на центриране на инструмента, точност на центриране на сигнала в [mm], нула - свободен параметър, клас на нивелачната мрежа, точност на
измерване на зенитните ъгли[cc], точност на височината на инструментта и точност на височината на сигналите в [mm]. С помощта на така зададените параметри се изчисляват допустимите стойности на несъвпаденията и тежестите при изравнението. Стойностите на посочените параметри се уточняват от потребителя като се вземат предвид резултатите от обработката на мрежата. Точността на ъгловите измервания е функция на за дадената средна кв. грешка за посока и точността на центриране на инструмента. За ъгловите измерваня се приема еднаква точност на центриране на инструмента и сигнала. Точността на дължините е функция на трите параметъра за точността на далекомера(с1,с2 и с3) и точността на центриране на сигнала. Зададената точност на центриране на сигнала не влияе върху точността на ъгловите измервания, а само върху точността на дължините.

ПРАВИЛНОТО ЗАДАВАНЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ Е ОТ СЪЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ
ЗА КОРЕКТНОСТТА НА ОБРАБОТКАТА И ОЦЕНКАТА НА ТОЧНОСТА.

- третия ред е подсказка за съдържанието на колоните в следващите записи -номер на станциията(Ns),височина на инстеумента (I), номер на наблюдаваната точка (Nt), височина на сигналаа (Т),посока (R), зенитен ъгъл (Z) и наклонено разстояние (S).
- след третия ред следват данните от полските измервания подредени в посочените от подсказката колони - Ns, I, Nt, T, R, Z, S, на нов ред Nt, T, R, Z, S, на нов ред Nt, T, R, Z, S и т. н. т до зада-
ването на информацията за всички наблюдавани от станцията точки. За прегледност на втория и следващите редове (при условие, че реда на който е написан номера на станцията се брои за първи) информацията за наблю даваните точки се разполага в съответните колони като пространството
под Ns и I се оставя празно. Това ще повторим е само за прегледност, която се препоръчва да се спазвя. От гледна точка на програмата е важно да се спазва посочената последователност, а не колоните. В дадена станция една точка може да бъде наблюдавана многократно както при първо така и при второ полжение без да е необходимо двете положения да бъдат едно до друго. Разграничаването на измерванията при двете положения на тръбата става по зенитния ъгъл.
На една и съща станция може да е станционирано многократно. В този случай информаацията за измерванията се задава като различни станционирания но подредени непосредствено едно след друго. Броят на свързващите посоки не се ограничава.
Внимание !! - всяка станция завършва със символа:
* , ако измерванията са с електрооптичен инструмент
*T , ако измерванията са с обикновен тахиметър;
*D , ако измерванията са с диаграмен тахиметър(Далта)
След първата станция следва информацията за втората станция и така до последната станция. На всяка променлива трябва да съответствува стойност независимо дали е мерена или е условно приета .
* Забележки
Z = 0. се приема, че зенитен ъгъл не е мерен.
Z = 400. се приема, че измерванията са при второ полжение на зрителната тръба но зенитения ъгъл не е мерен.!!!!!
Ако зенитният ъгъл е 0 или 400 гради, или разстоянието е отрицателно се приема, че зададеното разстояние е хоризонтално.
Nt = 0 информацията за точката се пропуска Ако зенитният ъгъл (при данни за полярна снимка) е 0 или 400 g, или сигнала е по-малък от 5м надморската височина на точката не се изчислява.
Третата команда стартира програмата за трансфериране (прехвърляне) на данните от кодов теодолит (програмата е на потребителя), както и обратно. Потребителя трябва да разполга с тази програма, както и правото да я ползва и да може да работи с нея.
Четвъртата команда [Pe2 vitocha.дек] отваря прехвърления с програмата 'transf' файл от кодовия теодолит - vitocha.дек за редактиране. Редактирането включва вмъкването на два допълнителни реда в началото на файла със същото съдържание както и при файла [vitocha.dpi] за данните от полските измервания подготвени с текстов редактор(без третия ред с подсказката), както и отстраняването на грешките при регистра цията на данните. При редактирането с Pe2 веднага след отварянето на файла трябва да се натсне 'alt/0' когато броя на символите е по-голям от 80 и при опит за вмъкване съдържанието след 80 символ се прехвърля на нов ред.
Петата команда [FOWF] стартира програмата за обработка на данните от полските измервания - файловете с разширения '.dpi' и '.dek' и създава (формира) входни файлове за плановата мрежа, за тригоно метричната нивелация и полярната снимка, в зависимост от съдържанието на входния файил. След стартирането на FOWF на екрана се извеждат възможностите на програмата за въвеждане на информацията от файловете с разширения '.dpi' и '.dek'(dpi=данни от полските измервания, 'dek'= данни от електронен карнет).Структура на файловете с разширение 'dek' зависи от типа на използвания инструмент. В точка четвърта на пояснителните текстове са указани възможните инструменти от които свалени сурови файлове могат да бъдат обработени. Структурата на тези файлове се уточнява с потребителя. По подразбиране са приети следните структури:
1. За инструменти на 'Wild'

Пауново
8 25 5 5 0 2 4 0 5 60 0 0 0 0 0
410040+00000001 42....+00110054 43....+00000152
110041+00110056 21.102+09734349 22.102+09332080 31..00+00206941
51....+0005+005 71....+00000150
110042+00110056 21.102+29734652 22.102+30667219 31..00+00206941
51....+0005+005 71....+00000150
110043+00110080 21.102+36359536 22.102+10179699 31..00+00532464
51....+0005+005 71....+00100151
110044+00110080 21.102+16359951 22.102+29819733 31..00+00532464
51....+0005+005 71....+00100151
Забележка - Действителния форамат на файла се различава от дадения пример по това, че информацията започва от първа колона на реда и цялата информация(с кодове 21, 22, 31, 51 и 71)се намира на един ред. Тук 51....... и 71....... са пренесени на втори ред за прегледност при отпечатването. По същта причина е и измес тването в началото на реда. Кода за избора на формата е 'w' (главна или малка буква - отнася се са всички кодове ).
2. За инструменти на 'Topkon' e необходима подходяща настройка на конвертиращата програма и чрез редактиране да се добавт само първите два реда. Koдa за избора на формата е 't'.
3. За SOKKICA - SET4C по подразбиране се чете формата '.raw'. Необходимо е само този файл да бъде именован съгласно приетите правила и чрез редактиране да бъдат включени първите два реда. Кода за избора на формата е 's'.
4. За SOKKICA - SET2C по подразбиране се чете формата '.sdr'. Необходимо е само този файл да бъде именован съгласно приетите правила и чрез редактиране да бъдат включени първите два реда. Кода за избора на формата е 'c'.
5. За Оптон -'Elta?' приeтия по подразбиране формат е:

Потребителя указва съдържанието на файла и типа му с избора на една от цифрите 1, 2 или 3 и една от буквите 'r, w, t, s, c или е'. Буквата може да бъде голяма или малка и да е плътно или с интервал спрямо цифрата.
Резултатът от изпълнението на програмата са следните четири файла:
- [vitocha].dpм - за плановата мрежа;
- [vitocha].dtn - за тригонометрична нивелация;
- [vitocha].dts - за полярна снимка;
- FOWF.LIS - карнет за данните от полските измервания.
Шестата команда [PE2 FOWF.LIS] не се нуждае от коментар.





IV. ОБРАБОТКА НА ПЛАНОВИ МРЕЖИ

Разделът " обработка на планови мрежи" се управлява от меню, което има вида:
------------------------------------------------------------------------
ОБРАБОТКА НА ПЛАНОВИ МРЕЖИ

Pe2 vitocha.dpm - подготовка на данни
WDPM - въвеждане на данните
POPM - предварителна обработка
PIPM - параметрично изравнение
Pe2 wdpm.lis - резултати от 'wdpm'
Pe2 popm.lis - резултати от 'popm'
Pe2 pipm.lis - резултати от 'pipm'
SPOL - сумиране на полигони
Pe2 spol.lis - резултати от 'spol'
SGM - схема на плановата мрежа (изчертаване)
---------------------------------------------------------------------------

Първата команда отваря входния файл за плановата мрежа [vitocha.dpm] за създаване или редактиране ако е вече създаден. Ако този файл е създаден от 'FOWF' може да се редактира, но се препоръча да се коригира [vitocha.dpi]. Желателно е да се спазва принципа - коригират се и се съхраняват трайно първонаачално създадените файлове.
Структурата на входния файл [vitocha.dpm] е:
- първи запис - както във [vitocha.dpi];
- втори запис - както във [vitocha.dpi] (само първите 8 стойности );
- трети запис - подсказка за съдържанието на следващите записи
- информация за измерените посоки - номер на станция, номер на наблюдаваната точка, стойност на измерената посока, номер на следващата наблюдавана точка и стойност на измерената посока,
и т.н.. Края на изнформациятаа за станцията се означава със * (между *-та и последната цифра трябва да има поне един интервал.
- Края на информацията за посоките се маркира (на нов ред) със отрицателно число и звезда (примерно -999 *)
- подсказка за информацията за дължините
- информацията за дължините има същата структура както и тази
за поските.
Редовете "подсказки" могат да бъдат и празни записи . Ако тези записи липсват, първите редове от информацията за посоките (дължините) ще бъдат загубени и ползвателя може да не забележи това.
Втората команда стартира модула за въвеждането и първоначален контрол на вхоната информация - ' WDPM '. По подробна информация е дадена в описанието на програмния модул.
Третата команда стартира модула за предварителна обработка на планова мрежа - 'POPM'. Резултатите от POPM (файла POPM.LIS) трябва внимателно да бъдат прегледани за наличие на недопустими грешки във входните данни, за оценка правилността на зададените параметри за
точност, на корекциите за проекцията и др. Операциите от редактирането на входния файл до POPM се повтарят докато се отстранят ( по преценка на специалиста) всички груби грешки.
Четвъртата команда стартира модула за изравнението на плановата мрежа - PIPM. Това е най-дълго работещия модул и не бива да се изпълнява преди да са отстранени всички груби грешки. Резултатът от изравнението се получава във файла - PIPM.LIS. Файла с координатите vitocha.kor сe aктуализира и допълва. Петата, шестата и седмата команда отварят съответните листингови
файлове към горните три модула с помощта на текстовия редактор за визуализация на резултатите от изпълнението им, анализ на тези резултати, редактиране, отпечатване и други манипулации с тях. Осмата команда стартира самостоятеления модул - 'SPOL' за сумиране на включени и затворени полигонови ходове по избор на ползва теля в диалогов режим. Това е особенно необходимо при търсенето на мястото на грубите грешки. Независимо, че програмния модул PONM автоматизирано сумира затворените и включените полигони, практиkaтa показа, че този модул е необходим особено при големи мрежи със сложна конфигурация и пресичащи се визури.
Деветата команда е аналогично на петата шестата и седмата. Десетата команда SGM стартира програмен модул за изчертаване на схемата на плановата мрежа на плотер TA 2. Изпълненито се извършва в режом on linе или of linе. При of line се създава файла SGM.PLT за плотер TA 2. По заявка на потребителя може модула SGM да се преработи за неговия плотер или да се вклчи в системата конвертор за преобразуване на плот файла SGM.LPT за съответния плотер с който разполага потребителя.

IV. ОБРАБОТКА НА НИВЕЛАЧНИ МРЕЖИ

Разделът " обработка на нивелачни мрежи" се управлява от меню, което има вида:
--------------------------------------------------------------------------
ОБРАБОТКА НА НИВЕЛАЧНИ МРЕЖИ

Pe2 vitocha.dgm - данни за геометрична нивелация
Pe2 vitocha.dtn - данни за тригонометрична нивел.
WDNM - въвейдане на данните за нивел. мрежа
PONM - предварителна обработка на нивел. мрежа
PINM - параметрично изравнение на нивел. мрежа
Pe2 wdnm.lis - резултати от 'wdnm'
Pe2 ponm.lis - резултати от 'ponm'
Pe2 pinm.lis - резултати от 'pinm'
SNX - сумиране на нивелачни ходове
Pe2 snx.lis - резултати от 'snx'
SGM - схема на нивелачна мрежа (изчертаване)
--------------------------------------------------------------------------
Първата команда отваря входния файл за геометрична нивелация [vitocha.dgn] за създаване или редактиране ако е вече създаден. Структурата на входния файл [vitocha.dgn] е:
- първи запис - както във [vitocha.dpi];
- вторият запис съдържа основните параметри за нивелачната мрежа - клас, средна кв. грешка за единица тежест и дължината на хода за която се отнася средната квадратна грешка за единица тежест в километри или метри;
- трети запис - подсказка за съдържанието на следващите записи
- следват записите за измерените превишения и дължините на ходовете, които имат следната структура - номер на репера (точката), номер на съседния репер, измерено превишение и
дължина на хода до този репер, номер на следващия съседен репер, измереното превишение и дьлжина на хода до този репер и т.н.
Краят на информацията за измерените превишения до съседните репери от всеки репер се означава със *. Информацията за измерените превишения от един репер до неговите съседни
започва винаги на нов ред и завършва със *.
Редът "подсказка" може да бъде и празен запис . Ако този запис липсва първият ред от информацията за измерените превишения ще бъде загубен и ползвателя може да не забележи това.
Втората команда отваря входния файл за тригонометрична ниевлация [vitocha.dtn] за създаване или редактиране ако е вече създаден. Ако този файл е създаден от 'fowf' може да се редактира, но се препоръчва да се коригира [vitocha.dpi]. Желателно е да се спазва принципа - коригират се и се съхраняват трайно първонаачално създадените файлове. Структурата на входния файл [vitocha.dtn] е:
- първи запис - както във [vitocha.dpi];
- вторият запис съдържа параметрите за точността на измерванията Те са: - клас на нивелацията, средна квадратна грешка на измерен зенитен ъгъл, три константи за точността на далекомера с които се изчисляват грешките в измерените дължини по формулата
Ms= c1[mm]+c2*S[km]+c3*sqr(S[m]), точност на центриране на инструмента, точност на центриране на сигнала в [mm], нула - свободен параметър, точност на височината на инструментта,
точност на височината на сигналите в [mm] и нула - свободен параметър. С помощта на така зададените параметри се изчисляват допустимите стойности на несъвпаденията и тежестите при изравнението. Стойностите на посочените параметри се уточняват от потребителя като се вземат
предвид резултатите от обработката на мрежата
- трети запис - подсказка за съдържанието на следващите записи
- следващите записи съдържат информацията за измерените величими
- номер на станция, височина на инструмента, номер на наблюдаваната точка, стойност на измерения зенитен ъгъл, стойност на измереното разстояние, височина на сигнала, номер на следващата наблюдавана от стацията точка, стойност на измерения зенитен ъгъл, стойност на измереното разстояние, височина на сигнала, номер на следващата наблюдавана от станцията точка и така нататък. Краят на информацията за станцията се означава със *
(между *-та и последната цифра трябва да има поне един интервал).
Редовете "подсказки" могат да бъдат и празни записи . Ако тези записи липсват първите редове от информацията за посоките (дължините) ще бъдат загубени и ползвателя може да не забележи това.
Третата команда стартира модула за въвеждането и първоначален контрол на вхоната информация - ' WDNM '. По-подробна информация е дадена в описанието на програмния модул.
Четвъртата команда стартира модула за предварителна обработка на нивелачни мрежи - 'PONM'. Резултатите от PONM (файла PONM.LIS) трябва внимателно да бъдат прегледани за наличие на недопустими грешки във входните данни, за оценка правилността на зададените параметри, за
точност, на корекциите за проекцията и др. Операциите от редактирането на входния файл до PONM се повтарят докато се отстранят(по преценка на специалиста) всички груби грешки.
Петата команда стартира модула за изравнението на нивелачната мрежа - PINM. Това е най-дълго работещия модул и не бива да се изпълнява преди да са отстранени всички груби грешки. Резултатът от изравнението се получава във файла - PINM.LIS. Файла с координатите vitocha.kor сe aктуализира и допълва. Шестата, седмата и осмата команда отварят съответните листингови файлове към горните три модула с помощта на текстовия редактор за визуализация на резултатите от изпълнението им, анализ на тези резултати, редактиране отпечатване и други манипулации с тях. Деветата команда стартира самостоятеления модул - 'SNX' за сумиране на включени и затворени нивелачни ходове по избор на ползвателя в диалогов режим. Това е особенно необходимо при търсенето на мястото на грубите грешки - аналогично както при SPOL.
Десетата команда е аналогично на шестата, седмата и осмата.

IV. ОБРАБОТКА НА ГЕОДЕЗИЧЕСКА СНИМКА

Разделът " обработка на геодезическа снимка" се управлява от меню, което има вида:
-------------------------------------------------------------------------------
ОБРАБОТКА НА ГЕОДЕЗИЧЕСКА СНИМКА

Pe2 vitocha.dps - данни за полярна снимка
Pe2 vitocha.dos - данни за ортогонална снимка
OGS - oбработка на геодезическа снимка
Pe2 OGS.LIS - визуализция на резултата
Pe2 vitocha.kpt - визуализация на файла
SFA - създаване на файл за Аcstre [SFA.*]
NGS - нанасяне на снимката на плотер
----------------------------------------------------------------------------

Първата команда отваря входния файл за полярна снимка [vitocha.dps] за създаване или редактиране ако е вече създаден.
Структурата на входния файл [vitocha.dps] е:
- първи запис - както във [vitocha.dpi];
Следващите записи съдържат информацията за измерванията по станциии както следва:
- запис за станцията - номер на станцията, височина на инструмента, брой на съседните полигонови точки използвани за ориентация и една от трите текстови константи 'EOT' , 'TAX' или 'DAL' в зависимост от типа на използвания инструмент - електрооптичен далекомер, обикновен
тахиметър или далта;
- записи за подробните точки - номер на наблюдаваната подробна точка, височина на сигнала (нула ако не е мерен сигнал), измерена посока, измерен зенитен ъгъл и измерено разстояние. На един ред могат да се
Забележка:
а) На един ред могат да се записва информацията за една или две подробни точки;
б)точките за ориентация и контрол на измерванията се поставят в началото. в) краят на информацията за станцията се се означава със '*';
г) ако растоянието е със знак минус, зенитният ъгъл е нула или 400 гради се приема, че зададеното разстояние е хоризонтално;
д)ако зенитният ъгъл е нула или 400 гради или сигнала е по-малък от -5м. надморските височини (при полярна снимка) не се изчислява;
Третата команда стартира програмата за обработка на геодезоческа снимка. Снимката може да бъде полярна (с далекомер, с обикновен тахиметър или с далта),ортогонална или засечки по контрола. Типа на полярната снимката се указва в записа за станцията. Вида на снимката (полярна,
ортогонална или засечки по контроли) се указва от потребителя след стартирането на програмата. Програмата създава листингов файл "OGS.LIS" с резултатите от обработката. Създава се и файл с разширение [vitocha .kpt], koйто представлява регистър на подробните точки. В този файл
се записват само подробните точки(без точките от гедезическата основа).
По подразбиране този файл се допълва. Файла може да бъде изтрит и отворен като нов с предвидената в менюто възможност за тази цел (4). Да се запишат или да не се запишат подробните точки в този файл, потребителя указва в диалогов режим след обработката на всяка станция. Предвидени са следните допълнителни възможности:
1. Да се обработват станции с точно определени номера. Примерно ако след стартирането на примера се отговори '1n110100' - всички станции до 110100 ще бъдат пропуснати. В случая 1 означава че се обработва полярна снимка, n oзначава, че всички станции пред посочената след 'n' не се обработват. В случая ще бъде обработена станция 110100, а всички преди нея пропуснати.
2. Да се обработват и записват станциите автоматично до определен номер или всички. В този случай вместо 'n' се поставя 'y'. Всички станции до посочената след 'y' се обработват и записват във файла [vitocha].kpt автоматично. Цифрата и буквата зададени в началото са в сила за цялото изпълнение. Заедно с отговора на текущото запитване за запис във [vitocha].kpt потребителят може да зададе следващата станция, до която обработката да продължи по указния начин.
3.Когато снимачната станция няма координати във файла [vitocha].kor OGS прави опит за определяне на координатите и като свободна станция по измерена посока и дължина към най-близката точка и посока към най-отдаличената спрямо нея точки от геодезическата основа или чрез
обратна засечка като се избира(при възможност за избор)тази при която посоките са най-звездообразно разположени. Използването на 'свободни станции' ( обратни засечки) е значително по-ефективно от така наречените колена (латови точки). 'Свободните станции' могат да се определят една от друга но това трябва да се прилага само по изключение. Koгато станцията е от геодезическата основа това се идентифицира с буква 'G' в заглавния ред и с буква 'C' когато станцията е 'свободна'. Свободните станции се кодират като латови . Шестата команда стартира програма с помощта на която се създават файлове за ACSTRE. Възможностите са три:
1.Създаване на файл за геодезическа основа SFA.KOR, във формат ACSTRE. За създаването на този файл е достатъчно обекта де е обработен чрез TPLAN.
2. Създаване на файл за подробните точки SFA.KPT, във формат ACSTRE. И в този случай допълнителна информация не е необходима.
3. Създавне на файл, който описва линии(контури) във формат ACSTRE. За създването на този файл е необходимо предварително да е създаден файл [vitocha].dli, в kойто линиите са описане чрез кода си и номерата на точките. Формата на файла е във вида даден по долу.

обект:...................
07 123 46 78 -84 67 -53 69 45 75 *
22 238 567 898 -890 900 456 *
..................................................................
Първото число е кода на линията съгласно приетата кодировка. Следващите числа са номерата на точките опсващи линията. Те не могат да бъдат по-големи от 25000. Знакът минус пред номера показва че се включват всички номера - от номера на точката преди минуса до номера на точкатa със знак минус. Например 78 -84 означва, че в линията участвуват токите с номера 78, 79, 80, 81, 82, 83 и 84. Ако кода на линията е със знак минус, то тази линия не се генерира. Това позволява от файла да се генерират линии за ACSTRE по избор.

GII. Технически средства и възможности
-------------------------------------- H
Програмният пакет е предназначен за 16-битов компютър с минимум 640 KB оперативна памет , твърд диск с минимум 5 MB свободно дисково пространство, принтер и плотер - TA2 или с команден език на Huled Pacard. Възможностите на пакета при 640 KB оперативна памет са както следва :
a) планови мрежи - до 400 точки;
б) нивелачни мрежи - до 1200 репера;
в) брой на подробните точки - неограничен;
в) брой на всички точки в един обект за SFA - до 25 000;
Пакетът приложни програми работи под управлението на операционната система MS-DOS. Използването му предполага, че потребителят познава MS-DOS и текстовия редактор PE2 или друг редактор от този тип. Информацията, която се съдържа в листинговите файлове придружена от необходимите пояснителни текстове и не се нуждае от допълнителни пояснения за специалистите.


G 1. Предназначение на програмaта за обработка на
-------------------------------------------------

планова геодезическа мрежа. H Програмата е предназначена за обработка
G ------------------------------------ H на планови геодезически мрежи при условие, че са мерени посоки и разстояния ( приведени към хоризонталната равнина на станцията)
в мрежата и има поне две дадени точки за дефиниране на координатната система.
С програмните модули WDPM, POPM и PIPM се решават следните задачи:
G А) WDPM (Въвеждане на данните за планова мрежа). H
С този модул се извършват следните дейности:
а) Оразмеряване на масивите. Физически се дефинира
един единствен масив в оперативната памет. Така дефинирания масив в
зависимост от входните величини се разпределя на части, в които се
се въвеждат и съхраняват всички видове данни независимо от тяхния тип.
Този подход снема ограниченията към масивите за отделните видове
информация и поставя едно единствено ограничение - размера на задачата
като цяло.
б) Въвеждане на информацията. След оразмеряванто на
масивите се въвежда информацията за дадените точки, измерените посоки
и измерените дължини.
Координатите на точките се въвеждат с двойна точност, реду-
цират се с зададените редукционни числа във файла [vitocha.kor] и се
превръщат в цели числа с девет значещи цифри. По този начин без да се
използуват масиви с двойна точност координатите на точките се съхраняват
и обработват с девет значещи цифри Аналогично посоките се съхраняват
с точност 0.01 -сс, а дължините с 0.01мм.
в) В същият програмен модул се извършват и редица
други помощни дейности, като; преномериране, подреждане, проверка на
стойностите за груби грешки, дублиране на точки, нансяне на корекции за
надморската височина и проекцията и др. Когато станциите нямат надморски
височини корекцията за надморската височина се изчислява със средната
надморска височина на обекта определена от точките със зададени коти.
г) Създава се и времения работен файл PGM.TPM
G Б) POPM (Предварителна обработка на планови мрежи) H
С помощта на този модул се решават следните задачи:
а) Сумиране на ъглите по триъгълници - оценка на точността
на ъгловите измервания от несъвпаденията в триъгълниците.
б) Сумиране на затворени полигинови ходове - оценка
на точността на ъгловите измервания от несъвпаденията в затворените
полигони. Контрол на ъгловите и координатни несъвпадения в сумираните
полигони. При нормална полигонова мрежа ( липса на пресичащи се
посоки ) се сумират всички възможни затворени полигони.
в) Изчисляване на ориентировъчните ъгли и контрол на
дадените точки. Оценка на точността на ъгловите измервания.
г) Сумиране (на основата на теорията на графите)
n(n-1) включени полигони. Оценка на точността и контрол на ъгловите
и координатните несъвпадения.
д) Пренасяне на ориентировъчните ъгли чрез изравнение.
Оценка на точността на ъгловите несъвпадения.
е) Изчисляване на приблизителните координати чрез:
- права задача;
- права засечка с избор на оптималния вариан
в текущия момент;
- обратна засечка с избор на оптималния вариат
в текущия момент;
- линейна засечка с избор на оптималния вариат
в текущия момент.
След изчисляването на приблизителните координати се прави
контрол на свободните членове в уравненията на поправките.
С помощта на този модул потребителя може бързо да локализира
и открие грешките във входните данни и да получи обективна оценка за
точността на извършените измервания.
Преди да изпълни следващия модул потребителя трябва да
прегледа резултатите от изпълнението на POPM и да се увери, че
контролните величини няма груби и недопустими стойности, а така също
и съобщения за фатални грешки.
Основните контролирани величини са:
- несъвпаденията ( ъглови и координатни ) в
триъгълниците, включените и затворените полигонови ходове, поправките
в абрисите, в посоките от изравнението на ориентировъчните ъгли,
свободните членове в уравненията на поправките, средните квадратни
грешки за посока от несъвпаденията в триъгълниците, полигоновите
ходове, пренасянето на ориентировъчните ъгли и др.
GВ) PIPM (Параметрично изравнение на планова мрежа) H
Параметричното изравнение по МНМК се извършва при следните
условия:
- Ориентировъчните ъгли не се елиминират;
- Матрицата на системата нормални уравнения
се представя в близкодиагонален стъпаловиден вид. За оптимизацията на
профила й се прилага алгоритъма на Катхил - Макки за оптимизиране на
граф;
- Елементите на матрицата на тежестните коефициенти
се изчисляват само в ненулевата зона на основата на алгоритъма на
Гаус-Ханзен за обработка на системи нормални уравнения със стъпаловидна
структура;
- Оценка на точността се прави на измерените
величини, поправките, посочните ъгли, разстоянията и координати на
точките.
- Актуализиране на файла с координати за обекта.
Tрябва да се има предвид, че при актуализацията на файла старите
координати се заменят с новоизчислените и ако има не включени във
файла точки то те се добавят.
G 2. Предназначение на програмата за обработка на
-------------------------------------------------
нивелачни мрежи . H Програмата е предназназначена
G ---------------------------- H
за обработка на нивелачни мрежи - геометрична и тригонометрична нивелация. Входните данни за геометрична нивелация са измерените превишения в метри и разстояния в километри, а за тригонометрична нивелация измерените: - височини на инструменти, зенитни ъгли, раз-
стоянията между точките и височините на сигналите. И за двете нивелации се изисква поне един даден репер.
С модулите на програмите се решават следните задачи.
G А) WDNM ( Въвеждане на данни за нивелачни мрежи.) H
С този модул се въвежда информацията за измерените величини както за геометрична така и за тригонометрична нивелация. Вида на мрежата се уточнява в диалогов режим. Когато нивелацията е тригонометрична от измерените тригонометрични елементи се изчисляват превишенията.
Правите и обратни превишения се контролират, като допустимата разлика се приема да не превишава три пъти ср. кв. грешка за единица тежест по корен квадратен от рецопрочната стойност на тежестта на измереното превишение.
Me = \/ (So*Mz/636.620) +Ei +Es

So e средната дължина на измерените страни

Pi е тежестта на едностранно измереното превишение;
2
Pi = (Me/Mi)
_______________________________________
/ 2 2 2 2
Mi = \/ [Cos(Zi)*Ms] *(Si*Mz/636.620) +Ei +Es


Мi е средната квадратна грешка за i-то измерено превишение;

При геометрична нивелация Ме се задава а Мi изчислява п формулата:
________
Mi = Me\/ Si

В същият програмен модул се извършват и редица други помощни дейности - преномериране, подреждане, проверка на стой ностите за груби грешки, дублиране на точки и др. Създава се временен работен файл за следващите модули -ONGM.TMP който съдържа еквивалентните превишения (средноаритметичните от дву странно измерените превишения) и еквивалентните 'дължини' ( реципрочните стойности на тежестите).

GБ) PONM HС помощта на тoзи модул се сумират всички затворени и n(n-1) включени нивелачни ходове. Алгоритмите за сумирането на нивелачни ходове са изградени на основата на теорията на графите.

Дава се оценка на точността на измерванията на основата на несъвпаденията в нивелачните ходове. Изчисляват се приблизителните коти и контролират свободните членоиве на уравненията на поправките .
G В) PINM [ Параметрично изравнение на нивелачни мрежи ( геометрична и тригонометрична ниивелация ]. HПараметричното изравнение на нивелачни мрежи по метода на най-малките квадрати се извършва при следните условия:
а) Формира се еквивалентен на матрицата н нормалните уравнения граф;
б) Оптимизира се по алгоритъма на Катхел-Макки профила на матрицата на системата нормални уравнения чрез оптимизиране на еквивалентния граф;
в) Матрицата на системата нормални уравнения се формира и обработва като стъпаловидна по метода Гаус-Ханзен;
г) Оценка на точността се прави на измерените и изравнените величини на поправките и котите на реперите;
д) Актуализиране на файла с координати за работната геодезическа основа.
G 3. Предназначение на програмaта за обработка на измервания извършени с кодовия теодолит EDIXXXX . H Програма
G -------------------------------------------------------- H

EDIXXXX предназначена за обработка на измервания извършени с кодовия теодолит при следната организация на данните във файла:
а) Мерени са едновременно или разделно разстояния, посоки и зенитни ъгли. Файла може да съдържа както непосредствено измерените величини така и съответните изчислени величини - хоризонтално разстояние, коригирани с колимацията посоки и изчислени превишения.
б) Измерванията от всяка станция започват с регистрацията на трите специални реда за установяване на параметрите. На първия от тези редове в позиции от трета до седма (3-7) включително се записва височината на станцията в милиметри, а от десета до четиринадесета
(10-14) номера на станцията (Имат се предвид позициите върху таблото
на теодолита, а не колоните в записите на файла). Подчертаваме, че номера на станцията се записва на това единствено място. В процеса на измерване в същите позиции се записват номерата
на наблюдаваните точки.
в) В позиции осма и девета(8-9) се записва номера на
гируса. Когато номера на гируса е нула измерените посоки не се обработват. Гирусното измерване на посоките не може да бъде прекъсвано от други измервания. При измерването на един гирус номерата на наблюдаваните точки при второ положение могат да не се регистрират, ако е спазен
обратния ред на наблюдение. Номерата на наблюдаваните точки в първо положение на първия гирус винаги се регистрират. Номерата на наблюдаваните точки могат и да не се регистрират във втория, третия и т.н. гируси, ако те следват плътно един след друг заедно с първия.
г) Когато измерванията от една станция се извършват по групи, то първата посока е винаги към една и съща точка. Програмата EDIXXX изчислява средно аритметичните стойности на хоризонталните разстояния, наклонените разстояния вертикалните ъгли и измерените превишения към всяка точка. Вертикалните ъгли се коригират заради индексната грешка на вертикалния кръг, което има единствено значение за оценката на точността им.
Посоките се обработват в следната последователност:
а) Всеки полугирус се редуцира спрямо ориентирната точка на гируса;
б) За всяка точка от всички полугируси се образува средното аритметично.
Програмата може да бъде адаптирана и за друг формат на данните
G 4. Предназначение на програмите за обработка на
-------------------------------------------------

геодезически снимки ( OGS ).
----------------------------- H
Програмата ( OGS ) предназначена за обработка на полярна и ортогонална снимка. Както бе посочено в информацията за входния файл на полярна снимка структурата на данните е една и съща. Разликата е само в разстоянието и вертикалния ъгъл ( превишението ).
При работа с електрооптичен далекомер се въвежда наклоненото разстояние, при тахиметър- тахиметрични разстояния, а при работа с Далта- хоризонталното разстояние и вместо вертикалния ъгъл-измереното превишение.
Програмата създава файл с координатите на подробните точки [kodob.kpt]. Трябва да се има в предвид, че всяка записана във файла станция ( операционна линия ) се добавя във файла.
Отговорността за дулиране на станции ( операционни) линии носи потребителя. Файла е текстов и може да бъде редактиран с текстов редактор.
G 5. Предназначение на програмата за нанасяне на
-------------------------------------------------
геодезическа снимка NGS. H Това е единствената програма, която
G ----------------------- H

работи в диалогов режим, който показва избора на следните възможности:
а) размерите на плановия лист;
б) изчертаване на рамката на плановия лист;
в) изчертаване и отбождане на координатните кръстове;
г) надписване на извънрамковото оформление;
д) нанасяне на подробните точки с надписване на номерата, номерата на котите , или само котите;
е) крокиране на плана;
ж) нанасяне на точките от работната геодезическа основа.

неделя, 22 август 2010 г.

Команди при работа под DOS текстови редактори

Движение на курсора

Up,Down : Преместване курсора един ред нагоре/надолу
Left,Right : Преместване курсора наляво/надясно
Home : Преместване курсора в началото на реда
End : Преместване курсора в края на реда
Page Up : Извежда следващата страница
Page Down : Извежда предната страница
Ctrl-Home : Преместване курсора в началото на файла
Ctrl-End : Преместване курсора на края на файла
Tab : Преместване курсора на следващата табулация
Shift-Tab : Преместване курсора на предната табулация
Ctrl-PageUp : Преместване курсора на върха на екрана
Ctrl-PageDown : Преместване курсора в дъното на екрана
Ctrl-Left : Преместване курсора до началото на думата вляво от курсора
Ctrl-Right : Преместване курсора до началото на думата вдясно от курсора
Ctrl-Enter : Преместване курсора до началото на следващия ред


Функционални клавиши

F1 : Зарежда в следващия документ EHELP.HLP
F2 : Записва текущия документ и продължава работа
F3 : Излиза от текстовия редактор без запис
F4 : Записва промените в текущия документ и излиза от него
F5 : Отпечатва текущия документ на принтер
F6 : Извиква командата Draw за изчертаване на таблици
F7 : Смяна на името на работния файл
F8 : Извиква за редактиране нов файл
F10 : Сменя текущия активен документ със следващия
Alt-F1 : Извежда на текущия ред символи за чертане
Alt-F7 : Измества маркираната област с един символ наляво
Alt-F8 : Измества маркираната област с един символ надясно
Alt-F10 : Предходен файл
Shift-F1 : Измества екрана с една позиция наляво
Shift-F2 : Измества екрана с една позиция надясно
Shift-F3 : Измества екрана с една позиция нагоре
Shift-F4 : Измества екрана с една позиция надолу
Shift-F5 : Центрира реда, в който се намира курсора върху екрана
Ctrl-F1 : Превръща дума в големи букви
Ctrl-F2 : Превръща дума в малки букви
Ctrl-F3 : Превръща маркиран текст в големи букви
Ctrl-F4 : Превръща маркиран текст в малки букви
Ctrl-F5 : Изпраща курсора в началото на дума
Ctrl-F6 : Изпраща курсора в края на дума


Alt клавиши

Alt-A : Премества маркиран блок като горния десен ъгъл е до курсора
Alt-B : Маркиране на блок в два срещуположни ъгъла
Alt-C : Копиране на маркирано поле
Alt-D : Изтриване на маркирано поле
Alt-E : Изпраща курсора в края на маркиран блок
Alt-F : Запълване на маркиран блок с избран от нас символ
Alt-J : Слива ред със следващия
Alt-L : Маркиране на линия
Alt-M : Преместване на маркиран блок до курсора
Alt-N : Написва след курсора името на текущия файл
Alt-O : Копира маркиран блок без да вмъква
Alt-P : Преформатира параграф до празен ред
Alt-R : Форматира маркиран блок
Alt-S : Разделя реда от курсора до края
Alt-T : Центрира текста в маркиран блок
Alt-U : Премахва маркирането
Alt-W : Маркиране на дума
Alt-X : Escape (за спец.символи)
Alt-Y : Изпраща курсора в началото на маркиран блок
Alt-Z : Маркира символ
Alt-1 : Извиква за редактиране на файла, чието име е на текущия ред
Alt-= : Изпълнение на текущия ред



Ktrl Клавиши

Ctrl-A : Смяна на типа на прозореца
Ctrl-D : Изтриване на дума
Ctrl-E : Изтрива до края на реда
Ctrl-F : Продължава търсенето
Ctrl-H : Разделя екрана хоризонтално
Ctrl-L : Копира текста от реда върху командния ред
Ctrl-R : Запомня поредица от клавиши
Ctrl-T : Изпълнява запомнената поредица
Ctrl-V : Разделя екрана вертикално
Ctrl-W : Преход към следващ прозорец
Ctrl-Z : Увеличава прозорец до цял екран